ВИДИНОЗНАНИЕ, ДУХ И КУЛТУРА

Паметникът на Скърбящия войн

1885 година бележи един от най-високите върхове на Волята на българския Дух за държавност.
Тази Воля и Дух сътвориха изумителната победа на българското оръжие в Сръбско-българската война.
Преди 116 години Българският таен централен комитет написва и разпространява oт Пловдив възвание към всички родолюбиви българи. В него той призовава: "Братя! Часът на нашето съединение удари!... Дордето просветена Европа припознае нашето народно свято дело, избра ся Временно правителство, което ще да разпорежда и управлява всичко. Нему е длъжен да се покорява всеки. Нека Бог и нашите мишци са ни на помощ! Напред!"
Това възвание ни напомня огнените слова на Апостола Левски и е продиктувано от умовете и сърцата на неговите сподвижници и следовници. И то определя пътя на развитието на България от двете страни на Стара планина.
Видин, който макар и далеч географски от Пловдив, в онези дни е бил съпричастен в борбата на българите за създаване на своята държавност. За нашия град и приноса на защитниците му - герои от Сръбско-българската война, е изписано много, издигнати са и няколко паметници.

Но днес Видин е далеч в своето развитие и от Пловдив, и от много други големи градове в България. И за него вече започнахме да говорим преди всичко в минало време. За това, в този момент, в съзнанието ми отново изникват думите на кмета д-р Иван Ценов, произнесени на 6 септември 2000 и 2001 г. пред паметника на Скърбящия войн. В две поредни години на официалния национален празник и церемонии се говори и направи съвсем малко за огромните исторически заслуги на Видин, свързани със съдбата на България. Спонтанно възникват в съзнанието ми и думите на проф. Андрей Пантев, почетен гражданин на Видин, сега депутат от Варна, казани по време на научната сесия във Видин през 1999 г.:
"Шести септември е дата колкото празнична, толкова и мъдра - няма вечни победители и няма вечни победени в историята. Една историческа репутация има смисъл само ако има днешно потвърждение. За това ние свеждаме чела пред онези безименни войничета и напети капитани, които пред Видин са защитавали България”.

На 6 септември 2001 г. община Видин се беше погрижила за тържественото отбелязване на 116 годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Вярно е, че организаторите се бяха погрижили тази година празникът да мине по-тържествено, имаше поканени официални лица и партийни лидери, имаше желание за стегната организация, но всичко мина протоколно. Венци и цветя, хармониращи с партийните цветове, закриха изкъртения мемориален бронзов знак на паметника, който се нуждае от ремонт. "Такъв паметник няма никъде в просветена Европа - възкликнал някога английският журналист Берлайн – победител да скърби за една братоубийствена война". За този паметник е писано и говорено безброй пъти, но във Видин малко не съвсем по европейски се гледа на него. Толкова ли е трудно в програмата "Красив Видин" да 6ъде включен и този паметник?
Не случайно озаглавих този материал "Видинознание, дух и култура“. Известно е, че съществува думата Българознание, съответстваща на Родинознание и Отечествознание. В тълковните речници е написано срещу тези думи следният текст: "Учебен предмет, в който се изучава отечествена география, история, народно стопанство и др.” Този учебен предмет се преподава в основните училища. В някои от уче6ниците има и уроци по родинознание и краезнание. Как са усвоявани от учениците тези уроци зависи от максимата на Дядо Славейков "Даскалите правят школото".
Но да се върнем на темата за мястото на Видин в историята на България през 1885 г. и веднага да посоча, че най-видинският писател Михалаки Георгиев е написал вълнуващи епизоди от тази епоха:
"Войната беше обявена от нашите съседи и след няколко геройски отбрани от шепа хора при сраженията при Кула девствената Видинска крепост се угрожаваше с обсада. Обсадата грозеше, а крепостта беше празна! Едни гърди срещу сто! Две ръце - срещу двеста!".
За героическата отбрана на Видин и подвизите на видинските доброволци Йордан Венедиков дава пълни подро6ности в книгата "История на до6роволците от Сръбско-българската война - 1885 r."
В тази книга ще прочетем много страници за майор Атанас Узунов, капитан Владимир Луцки, подпоручик Ангел Тодоров, Йонка Маркова от с. Бойница и други доброволци от близки и далечни села и градове на България.
На ордените, обкичили гърдите на героите, лавровият венец е обкичен с лентички и на първо място четем Сливница и Видин. Този венец е обгърнал думите "Благодарното Отечество на своите храбри синове 1885”.
Първите провъзгласени почетни граждани на Видин през 1886 г. са Атанас Узунов и Владимир Луцки. На името на първия е назовано и едно село във Видинско.
Във Видин има още паметници, пред които трябва да се прекланяме и поднасяме венци и цветя, но и тая година те бяха забравени. Паметникът на подпоручик Ангел Тодоров в двора на катедралния храм "Св. Димитър" и паметникът на младите доброволци - предимно ученици, във Видинското гробище.
Уроците от Видинознание тря6ва да бъдат припомняни не само на официалните празници, но и в обикновените делнични дни. Защото те са извор на мъдрост и смисъл за поколенията.

Христо ЛИШКОВ, 14.09.2001 г., публикация във в. “Дунав”