Еврейският консул във Видин

Синагогата във Видин

На 28 август 1935 г. в деня на откриването на Видинския панаир, когато Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит го освещава, сред официалните гости се намира и г-н М. Шелуш. Това име е добре познато на българското еврейство. Той е и добър приятел на кмета на Видин д-р Бърни Бончев.
В брой 168 на "Видински общински вестникъ" от 1935 г. е поместена подробна информация под заглавие: "Почетният български консул от Палестина във Видин".
"...г-н М. Шелуш пристигна в града ни, идещ от София с автомобил. Придружаван от г-жа Шелуш, лекарка, двете си деца и известния видински фабрикант на гумени изделия в София, г-н Бакиш. Г-н Шелуш е пропътувал почти дяла България, - пише д-р Бончев, - с цел да се запознае с нея и да проучи условията за търговски връзки на България с Палестина." (Нека поясним, че по онова време в Палестина се преселваха много евреи, в това число и голям 6рой български евреи. По Решение на ООН през 1947 г. на територията на Палестина са образувани две държави - арабска и еврейска - Израел.) Ето защо хората от по-старото поколение считаха Палестина за страна, където живеят евреите.
Нека продължим с написаното от д-р Б. Бончев. "Пропит от любов към нашето отечество, г-н Шелуш проявява твърде голям интерес към целия обществен живот на нашата страна, нещо, което иска да предаде и на цялото си семейство. На проведената среща на видинската и израилтянската верска общини г-н Шелуш каза твърде топли и насърчителни думи по отношение на търговските и общи отношения на България и Палестина. В Палестина, каза той, днес проявяват извънредно голям интерес към всичко българско и то се дължи преди всичко на отличните спомени, които са отнесли от България и запазили в душите си всички евреи, родени и живели в България, които, притеглювани от една голяма любов към старата си патриотическа родина, са се преселили в Палестина.
Днес хората в Палестина познават България не по географическата карта, а реално и българския национален флаг, българския език, "Шуми Марица" - химна на България и българските песни се чуват навсякъде.
В лицето на българския почетен консул в Палестина ние имаме един истински представител на нашите търговски и обществени връзки с Палестина. Търговците имат на разположение един предан сътрудник за стопански обмен, а интелигенцията и израилтянската верска община - един интелектуалец за преуспяването на голямата кауза на Цион.
При добро настроение на прощалния банкет, на който присъстват областният директор г-н Таушек и началникът на Врачанския гарнизон полк. Кюркчиев, както и 30 видни граждани и търговци - българи и евреи, гостите бяха изпратени. На пристанището видинчани сърдечно изпращат гостите за Калафат, откъдето те ще се отправят за Букурещ."
Известно е, че във Видин преди години живееха, честно работеха и даваха за културния облик на града ни мнозина видински евреи. Голяма част от тях напуснаха Видин. В Израел има все още голям брой живи видинчани, които са вече на преклонна възраст. Известно ми е, че преди няколко години бяха направени опити за създаването на трайни връзки между Видин и еврейското землячество в Израел. По понятни причини тези връзки тогава не можеха да се осъществят. Вина за това носят бившите видински управи. Надявам се, че в скоро време тези връзки могат да се подновят и това може да стане час по-скоро. Пример за това ни е дал някогашният кмет на Видин.

Христо Лишков, публикувано във в. “Ние” - Видин, бр. 94, 9-16 септември 1992 г.

ВИДИНОЗНАНИЕ, ДУХ И КУЛТУРА

Паметникът на Скърбящия войн

1885 година бележи един от най-високите върхове на Волята на българския Дух за държавност.
Тази Воля и Дух сътвориха изумителната победа на българското оръжие в Сръбско-българската война.
Преди 116 години Българският таен централен комитет написва и разпространява oт Пловдив възвание към всички родолюбиви българи. В него той призовава: "Братя! Часът на нашето съединение удари!... Дордето просветена Европа припознае нашето народно свято дело, избра ся Временно правителство, което ще да разпорежда и управлява всичко. Нему е длъжен да се покорява всеки. Нека Бог и нашите мишци са ни на помощ! Напред!"
Това възвание ни напомня огнените слова на Апостола Левски и е продиктувано от умовете и сърцата на неговите сподвижници и следовници. И то определя пътя на развитието на България от двете страни на Стара планина.
Видин, който макар и далеч географски от Пловдив, в онези дни е бил съпричастен в борбата на българите за създаване на своята държавност. За нашия град и приноса на защитниците му - герои от Сръбско-българската война, е изписано много, издигнати са и няколко паметници.

Но днес Видин е далеч в своето развитие и от Пловдив, и от много други големи градове в България. И за него вече започнахме да говорим преди всичко в минало време. За това, в този момент, в съзнанието ми отново изникват думите на кмета д-р Иван Ценов, произнесени на 6 септември 2000 и 2001 г. пред паметника на Скърбящия войн. В две поредни години на официалния национален празник и церемонии се говори и направи съвсем малко за огромните исторически заслуги на Видин, свързани със съдбата на България. Спонтанно възникват в съзнанието ми и думите на проф. Андрей Пантев, почетен гражданин на Видин, сега депутат от Варна, казани по време на научната сесия във Видин през 1999 г.:
"Шести септември е дата колкото празнична, толкова и мъдра - няма вечни победители и няма вечни победени в историята. Една историческа репутация има смисъл само ако има днешно потвърждение. За това ние свеждаме чела пред онези безименни войничета и напети капитани, които пред Видин са защитавали България”.

На 6 септември 2001 г. община Видин се беше погрижила за тържественото отбелязване на 116 годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Вярно е, че организаторите се бяха погрижили тази година празникът да мине по-тържествено, имаше поканени официални лица и партийни лидери, имаше желание за стегната организация, но всичко мина протоколно. Венци и цветя, хармониращи с партийните цветове, закриха изкъртения мемориален бронзов знак на паметника, който се нуждае от ремонт. "Такъв паметник няма никъде в просветена Европа - възкликнал някога английският журналист Берлайн – победител да скърби за една братоубийствена война". За този паметник е писано и говорено безброй пъти, но във Видин малко не съвсем по европейски се гледа на него. Толкова ли е трудно в програмата "Красив Видин" да 6ъде включен и този паметник?
Не случайно озаглавих този материал "Видинознание, дух и култура“. Известно е, че съществува думата Българознание, съответстваща на Родинознание и Отечествознание. В тълковните речници е написано срещу тези думи следният текст: "Учебен предмет, в който се изучава отечествена география, история, народно стопанство и др.” Този учебен предмет се преподава в основните училища. В някои от уче6ниците има и уроци по родинознание и краезнание. Как са усвоявани от учениците тези уроци зависи от максимата на Дядо Славейков "Даскалите правят школото".
Но да се върнем на темата за мястото на Видин в историята на България през 1885 г. и веднага да посоча, че най-видинският писател Михалаки Георгиев е написал вълнуващи епизоди от тази епоха:
"Войната беше обявена от нашите съседи и след няколко геройски отбрани от шепа хора при сраженията при Кула девствената Видинска крепост се угрожаваше с обсада. Обсадата грозеше, а крепостта беше празна! Едни гърди срещу сто! Две ръце - срещу двеста!".
За героическата отбрана на Видин и подвизите на видинските доброволци Йордан Венедиков дава пълни подро6ности в книгата "История на до6роволците от Сръбско-българската война - 1885 r."
В тази книга ще прочетем много страници за майор Атанас Узунов, капитан Владимир Луцки, подпоручик Ангел Тодоров, Йонка Маркова от с. Бойница и други доброволци от близки и далечни села и градове на България.
На ордените, обкичили гърдите на героите, лавровият венец е обкичен с лентички и на първо място четем Сливница и Видин. Този венец е обгърнал думите "Благодарното Отечество на своите храбри синове 1885”.
Първите провъзгласени почетни граждани на Видин през 1886 г. са Атанас Узунов и Владимир Луцки. На името на първия е назовано и едно село във Видинско.
Във Видин има още паметници, пред които трябва да се прекланяме и поднасяме венци и цветя, но и тая година те бяха забравени. Паметникът на подпоручик Ангел Тодоров в двора на катедралния храм "Св. Димитър" и паметникът на младите доброволци - предимно ученици, във Видинското гробище.
Уроците от Видинознание тря6ва да бъдат припомняни не само на официалните празници, но и в обикновените делнични дни. Защото те са извор на мъдрост и смисъл за поколенията.

Христо ЛИШКОВ, 14.09.2001 г., публикация във в. “Дунав”