Както е известно, летоброенето на театър "Вида" започна на 31 декември 1891 г. срещу настъпващата Нова 1892 г., когато родолюбиви видински граждани тържествено освещават първата модерна театрална сграда в България.
Нека се прехвърлим в началото на 20 век и бегло да отбележим, че тогава е имало забележителен подем на Видинската градска община, читалищните дейци, учителството и, разбира се, неуморната дейност на истинските видински театрални дейци. И тук, нека споменем няколко имена – Димитър Велев, Антон Страшимиров, Теодоси Анастасов, Ангел Божилов, Петко Атанасов, Матьо Македонски, Болгар Багрянов, Жана Гендова, Пантелей Хранов, Иван Димов, Константин Кисимов... и още нещо, което не бива да премълчаваме: на сцената на театър "Вида" като в дома са се чувствали при честите си гостувания на първите следпремиерни представления първенците на Народния театър Адриана Будевска, Роза Попова, Матьо Македонски, Васил Кирков, Гено Киров, Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов и още знаменитости на театралната сцена.
Ще посочим, че в далечната 1938 г. примадоната на Народния театър Петя Герганова отпразнува в театър "Вида" своя юбилей заедно с Георги Стаматов и артистите от нашия театър в претъпкана до краен предел зала...
А сега, нека по-бързо навлезем в някогашната театрална видинска атмосфера през следващите години, в първите години на Втората световна война. Това е времето на засилващата се икономическа криза, времето на честия вой на тревожните сирени, времето на евакуациите, времето на самолетните бомбени нападения и надеждата за дългоочаквания мир и разбирателство между народите.
И в ония тежки времена, след стихийното наводнение, се намериха театрални сили, които да превърнат театър "Вида" в един оазис на културния живот във Видин, където продължаваха традиционните утра и вечеринки, често гастролираха и прокудените от столицата театрални артисти от ранга на Иван Димов, Константин Кисимов, Петко Кючуков, Марта Попова, тук бяха Надя Гълъбова, Спас Джонев и, разбира се, винаги се отзоваваха на повика на театралното ръководство, което беше ту към читалище "Цвят", ту към общината, или както си беше, видинската театрална самодейност бе предоставяна сама на себе си, или по-точно на произвола на съдбата...
Сред театралните дейци можем да споменем и бай Ванко Петров, народен представител от Видин, Петко Здравков-Здравелин, известен юрист и общественик, читалищен деец, писател, драматург, написал и театралните произведения “Клепалото бие”, “Това се случи на улицата”, поставени първо на видинска сцена. Тук е известният видински журналист Иван Видинлиев, подвизават се и театралните артисти самодейци Любен и Мария Панчеви, Валдо Белперчинов, Асен Кирчев, Асен Каневчев, Петър Гацев, Георги Паунов – музикант, флейтист, самодеен оперетен певец и театрален режисьор и артист, написал и предоставил стотици страници от театралния и музикалния живот във Видин. Художникът на театър "Вида" е Стефан Тодоров, а за осветлението на театъра се грижеше бай Васил. Верни поклонници на театралното дело са Димитър Апостолов, директор на прогимназия “Антим I”, учителите Ангел Ницов, Димитър Русинов, Пацо Георгиев, братът на известния Борис Георгиев – Чиняка. Нека добавим, че в ония времена във Видин бяха и Асен Ненов-Бдинец и Матвей Вълев – писатели и верни радетели в храма на Мелпомена.
Най-после през 1945 г. настъпи дългоочакваният мир и се появиха първите театрални постановки. Прави чест на настоятелството на читалище “Цвят”, че поднови традиционната дейност на градския народен театър. Започнаха представленията на спектаклите “Немили-недраги”, “Тебеширеният кръг”, “Платон Кречет”, “Луди млади”, “Свекърва”. Запазил съм и една програма от 1948 г. за пиесата “Луди млади” от Цанко Церковски, режисьор е Димитър Куртев, художник-проектант и изпълнител на декорите е Стефан Тодоров, а ето и имената на артистите: Василка Върбанова, Иван Ангелов, Елена Коцева, Димо Иванов, Асен Каневчев, Софка Лиджи, Емил Блажев, Боянка Конова, Кръсто Димитров, Анушка Кочиш, Емил Берцоев, Боян Младенов (Ротата), Лидия Нинкова и др.
Градският народен съвет взема решение да постави на здрави основи работата на театър "Вида" и привлича към видинските самодейци талантливия режисьор Николай Филипов, режисьора Иван Попов, родом от с. Раковица, театрален и филмов режисьор от столицата, както и утвърдените театрални дейци артистите Аспарух Сариев, Виолета Чехларова, Георги Чанев и още неколцина млади таланти. Представени са “Службогонци” на Иван Вазов, “Аршин Мал Алан”, “Без вина виновни”, “Коварство и любов”.
Ето тук сега се поставят солидните начала на дейността на кукления театър с постановките “Вълшебният галош”, “Златната рибка”, “Дядовата ряпа” и “Маша Загубаша”, така че куклен театър във Видин е имало още през 1953 г.
Но нека продължим с голямата театрална сцена. През 1956 г. в родното видинско гнездо отново пристигат от Враца нашите съграждани Иван Атанасов, Любен и Мария Панчеви и още неколцина млади таланти. Между тях е Георги Оджаков, много голям театрален талант. Най-същественото през 1956 г. обаче е привличането на голямата театрална режисьорка д-р Правда Атанасова, чиито професионални изисквания допринесоха много за израстването на видинските самодейци до професионално ниво и както много пъти са казвали Василка Върбанова, Владо Белперчинов, Кирил Симов (Жабата), щастие за тях е било, че техен режисьор е д-р Правда Атанасова... И ето не мина година-две и отново Видин е окръжен център. За първи заместник председател от София е назначен Ангел Будев, който допринесе много за още по-високото ниво на видинския театър в пълния смисъл на думата. Той възвърна и утвърди театралната слава на Видин благодарение на привлечения за директор и режисьор Хачо Бояджиев. Тук той завари и друг утвърден режисьор в лицето на Нина Минкова-Джиброва. Но главното бе, че тук, във Видин, и дебело подчертавам, пак благодарение на Ангел Будев, пристигнаха дипломираните артисти от ВИТИЗ Христо Куновски, Мара Чапанова, Златка Тодорова, Илиана Димитрова, Адриана Андреева, Надя Якимова, Христо Курдов, Димитър Манчев, Васил Попов, Димитър Манчоров, Илия Чакъров, Цветана Аврамова, Ана Костова, Людмила и Димитър Пеневи, Маргарита и Димитър Грънчарови, Сузана и Алберт Анжел. Та малко ли бе това, че редом с утвърдените видински артисти Василка Върбанова, Любен Панчев, Мария Панчева, Владо Белперчинов, Богдан Спасов бе разгърната нова, една от най-сложните страници в историята на театър "Вида". Започна се с “Криворазбраната цивилизация”, “Всяка есенна вечер”, “Учителят по танци”, “Третата дума”, “Оптимистична трагедия”. Това е и времето, когато на сцената на видинския театър бяха представени “Я, колко макове”, “Великият Боби”, “Островът на Афродита”, “Добрата стара Англия”. И още нещо, тук, във Видин, за следващите театрални сезони дойдоха артисти от ранга на Георги Кишкилов, Петър Антов, а след него Петко Петков и още много имена. Трудно бе по онова време да се сдобиеш с билет за премиерните представления! А какво да добавим след това, когато пак благодарение главно на Ангел Будев бяха проведени първите неповторими летни театрални празници в славната крепост “Баба Вида” – започна се с Шекспириадата, Молиеровите театрални празници, преглед на историческата драма, на българската и световната комедия.
Има какво да си спомнят старите поколения театрални дейци. Има и много какво да се говори и пише по историята на видинския театър, който, за съжаление, в наши дни се намира на едно незавидно положение.А дали ще се върне някогашната театрална слава зависи от много фактори. Старите видински поколения знаят какво е театър, помнят и живеят със спомените за това.
